Любопитно

Не ме карайте да скачам!

• Въпреки че изглежда тромав, в естествената си среда слонът изминава средно по 100 км. дневно.Сред интересните факти за слона е това, че той е единственото животно с 4 колена и единственото животно в света, което не може да скача,

Помни като слон

• Мозъкът му тежи само 4-5 кг. Слонът има феноменална памет - не забравя старите си приятели и винаги с радост ги посрещат и може да различи стъпките на всеки свой познат

Слоновете и хората са единствените млекопитаещи, които могат да стоят на главата си.

Малкото бебе – слонче може да ходи

При раждането си бебето слонче може да се изправи почти веднага на краката си. Малкото слонче е доста космато, с дълга опашка и къс хобот. Слоновете са бозайници, което означава, че малкото слонче се храни с майчина кърма, така че не му трябва нищо друго, за да оцелее…поне не в началото, постепенно слончетата се научават да използват хобота си, така както възрастните слонове правят.

Всяко бебе-слонче се ражда със средно тегло от 100 кг.

Уши вместо климатик

Ушите на слоновете са като климатик. Когато в горещ ден, слоновете плеснат с намокрените си уши, кръвта потича по много кръвоносни съдове и охлаждането е налице. След което и огромните им тела се разхлаждат.

Огромен апетит

Дивите слонове ядат всякакви видове растителност, от трева и плодове, до листа и кора на дървета – но задължително си осигуряват от 100 до 200 кг храна ежедневно. А водата, която поемат за един ден е над 110 литра.

Най-голям от всички

Рекордът за най-голям слон се държи от мъжки Африкански слон. Теглото му е 10 886 кг, а височината 3,96 метра. Това разбира се е едно огромно изключение и повечето слонове не стават чак толкова големи. Обикновено Африканските слонове са по-едрички от Азиатските. Най-тежкият слон е бил претеглен в Ангола през 1974 г. и е тежал 12 тона

Груба кожа – нежно сърце

Кожата на слоновете може да достигне дебелина от 2,54 см в някои части от телата им. Макар че е доста дебела и груба, кожата на слоновете притежава изключителна чувствителност. Слоновете полагат специални грижи за кожата си – често я обливат с вода, обтриват я с кал или прах, за да я предпазят от слънчеви изгаряния и ухапвания на насекоми.

Зъби и бивни

Бивните на слоновете са като нашите зъби – резци. Използват ги за отбрана, за да си набавят вода копаейки, за да повдигнат разни неща. Слоновете имат още 4 кътника, два отгоре и два отдолу в устите си. Един кътен зъб на слон може да тежи до 2,27 кг, а по големина може да се сравни с тухла. Всеки слон може да смени кътните си зъби до 6 пъти в живота си. Когато слоновете остареят, зъбите им стават чувствителни и за да избягват болката, слоновете ядат по-меки храни. Блатата са перфектни места за откриване на по-мека растителност, така че старите слонове често живеят край блата и мочурища. Често се случва така, че слоновете остават на такива места чак до смъртта си,което пък от своя страна кара някои хора да мислят, че слоновете търсят специални места, за да си отидат от този свят.

Уникален нос

Хоботът на слоновете изпълнява функцията и на нос, и на горна устна. В хобота има повече от 40 000 мускула – това е повече, отколкото един човек има в цялото си тяло. Хоботът на слона е едновременно силен и изключително сръчен. С хобота си един слон може да повали цяло дърво, а след това да повдигне сламка.

Общуване

Слоновете издават много и различни видове звуци. Някои от тях не могат да бъдат доловени от човешкия слух. Те използват тези звуци, за да комуникират помежду си на далечни разстояния. Слоновете общуват помежду си, дори когато са се пръснали да пасат на обширна територия (до 10 км). Те поддържат връзка с инфразвуци. Слоновете издават характерен рев, когато са близо един до друг. За разлика от общоприетото за неудобно при хората къркорене на червата, при слоновете това е звук, който е добре приет .Стомасите им издават силни звуци, които за останалите слонове означават, че всичко е наред.

Слонът някога е бил дребен като заек

Най-старите предшественици на съвременните слонове са били дребни като заек, показва ново откритие недалеч от Казабланка в Мароко, съобщава в. "Дейли телеграф".

Екипът на Еманюел Гийрбрант от Националния музей по естествена история в Париж е намерил череп на 60 милиона години и го определя като най-ранния предшественик на слона. Той не е имал хобот. Тялото му е било с дължина под 50 см и е тежало 4-5 кг.

Тъй като е останал само черепът на животното, не може да се съди как точно е изглеждало то. Имал е обаче предни резци, които са стърчали от устата му.

Минислонът е наречен Eritherium azzouzorum.

Въпреки че може да не е приличал много на гиганта на джунглата, анализът на зъбите в открития череп доказва, че това е далечен роднина на съвременния слон. Той е 10 милиона години по-стар от откритите досега фосили от предшественици на слона.

Находката е важна, защото показва, че след гибелта на динозаврите ново семейство бозайници е започнало да се развива много по-бързо, отколкото палеонтолозите смятаха досега.

Динозаврите са изчезнали преди около 65 милиона години, а Eritherium заедно с някои примати и гризачи е започнал да еволюира само 5 милиона години по-късно. Ако са се развили, докато са били живи динозаврите, по-дребните животни нямаше да могат да си намират храна, смятат френските специалисти.

Гийрбрант казва, че при намерения череп може да се открие нещо като предшественик на хобота у съвременните слонове. Слоновете с хоботи могат директно да се проследят през мамутите и други подобни бозайници, живели преди 33,7 милиона години.

Танзания мишка-слон

Американски и италиански учени са открили в Танзания рядка, непозната досега на науката мишка-слон, предаде АФП, като се позовава на публикация в списанието по зоология Journal of zoology.

Новият бозайник с големината на малък заек (с тегло около 700 грама) е изненадващо голям за семейството си насекомоядни, уточняват Гален Ратбърн от Академията на науките на Калифорния и италианецът Франческо Роверо от Музея по природознание в Тренте (Италия).

Животното обитава горите в планинския резерват Удзунгва в източно-централната част на Танзания, където живеят само две народностни групи хора върху 300-километров терен. Научното му название е Rhynchocyon udzungwensis. Описания за животното има от преди 126 години, но досега учените не се бяха сблъсквали с него, обясняват двамата зоолози.

Съществуването на животното е установено през 2005 г. с помощта на снимки, направени с автоматична камера, която Роверо е инсталирал в гора в резервата Ндундулу. През март 2006 г. Ратбърн е успял да осъществи към 40 наблюдения и да улови четири екземпляра.

Остромуцунестите мишки-слон са получили наименованието си благодарение на издължената си муцуна, макар че според последните молекулярни анализи това не е единствената им прилика с пахидермалните видове животни.

Фактически те са част от разреда Afrotheriens, който се е появил в Африка преди 100 милиона години и сред чиито съвременни наследници са слоновете. Планините Удзунгва, обявени за национален парк едва през 1990 г., са наречени "Острови Галапагос в Африка" заради изключителните си природни богатства.

• Екипи от учени от Харвард, Университета на Илинойс и университета на Йорк във Великобритания са открили, че африканския слон не е един вид, както учените дълго време са вярвали, а два - африканският слон в саваната и по-малкия африкански горски слон.

Разделението между слоновете от африканската савана и слоновете от африканската гора е почти толкова старо, колкото - и разделението между хората и шимпанзетата - от преди около 2 000 000-7 000 000 години.