Любопитно

 

 

 

 

 

Пъзели с зебри



Има четири вида зебри, които се различават най-вече според вида на черните ивици по козината им: Планинска зебра (Equus zebra); Зебра на Греви ( Equus grevyi); Бърчелова зебра(Equus burchellii);Зебра Куага (Equus quagga). Всички се срещат само в Африка. Обитават степни райони, с изключение на планинската зебра, която, както се досещате от името й, предпочита хълмистите места. "Планинската зебра" - се среща само южна Африка. Тя е най-дребна и ушите й са по-заострени. Красивата планинска зебра, която само допреди едно столетие е наброявала хиляди екземпляри, сега е силно намаляла и се намира само в няколко резервата в Капската област."Зебрата на Греви" (с по-тесни ивици) - обитава Етиопия, Сомалия и Танзания. Южноафриканската Куага е сред изчезващите видове .

Братовчед на коня, зебрата е единственият голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Широчината на ивиците също е различна и зависи от мястото, където живеят зебрите – всъщност, колкото по на юг отивате в Африка, толкова повече ще са зебрите с широки ивици, които ще видите. Има буйна грива и добре окосмена опашка. Тя е най-красива от сродниците си. Дължината на тялото и е 2 метра и 20 см (плюс 75 см опашка). Височина при плешките 1,25 до 1,35 метра. Тегло 225 до 420 кг. Продължителността на живот е от 20 до 40 години (в плен).

Зебрата живее на стада, обединяващи понякога стотици животни през сухия период. В действителност тези стада се състоят от постоянни семейни групи, в които съжителстват един мъжки, няколко женски и техните малки, т.е. общо около 15 животни.

Зебрата се храни с твърдите стебла на житните растения, които антилопите отбягват. Освен с треви се хранят също с листа, вейки и даже въздушни корени (ризоми). Понякога дъвче почва, като по този начин набавя необходимите й минерални соли. Зебрите пият вода всекидневно.

При настъпването на сухия сезон зебрите предприемат пътешествия в търсене на храна и вода. Те се считат за номадни животни без определена собствена територия. Изключение правят животните от вида Зебра на Греви . Жребците от този вид маркират собствената си територия с урина и изпражнения. Останалата част от стадото може да скитосва без особени предразсъдъци и задръжки, докато жребците напускат маркираната територия за известно време, единствено, ако храната им се изчерпи.

Обратно на антилопите, зебрите не преживят, но с удоволствие пасат в компанията им. Зебрата пасе в компанията и на жирафи, и на щрауси. Слухът и обонянието на зебрите заедно със зрението на жирафите формират съвършена охранителна система срещу хищниците.

Зебрите са издръжливи, могат да галопират на дълги разстояния. Скоростта, която могат да развиват е 56км в час.

Зебрите се жребят всяка година. След едногодишна бременност женската се отдалечава от групата и ражда едно малко, покрито с мъхести косми, което тежи 30-35 кг. При раждането си малките зебри са тъмнокафяви или бели. Само 20 минути след като се появят на този свят, те вече могат да ходят, а до няколко часа са готови за галоп. На 15 дни малкото започва да пасе, но бозае до 6 месеца. Малкото разпознава майка си по миризмата и окраската на кожата.

Младите женски остават в продължение на 1 или 2 години с майка си, след това я напускат, докато младите мъжки се опитват да изместят главата на семейството. Един от претендентите задиря една или няколко женски и ги отлъчва от достатъчно далеч от семейството, за да не дойде водачът да ги търси. Женските зебри се чифтосват с мъжкия след 2 годишна възраст.

Мъжките зебри се бият с другите мъжки, които се приближават до харема. Срещата започва със заплахи - зебрите обръщат устни, показвайки зъбите си и вирят глави. В разгара на битката те удрят с предните си копита, ритат и хапят по врата и хълбоците противника. По-слабият напуска стадото.

Има много врагове, на първо място измежду които трябва да се поставят хищните котки на Африка – лъвът, леопардът и гепарда, както и дивите кучета и глутниците на хиените. Обичайно най-силният и авторитетен мъжки в стадото, наречен жребец, стои в края на стадото и брани останалите му членове в случай на опасност.